ЛЮБОВ
Имаш само това, което казваш на хората. Ако не казваш това, което ти е в душата, няма да има на какво да стъпваш. Затова ще бъда откровена до болка и разказваща себе си.
Представи си, че се носиш по морето, което е тихо, но дълбоко. Носиш се по течението и изведнъж намираш пристан. Съзираш го и почти мигновено това място там ти харесва и решаваш да останеш за известно време. За малко уж. Дни и нощи се сливат и изведнъж осъзнаваш, че е дошъл момент, в който дните са се превърнали в месеци, а те в години. Разбираш, че си забравил дори за къде си тръгнал преди време. Не за друго, а защото ти харесва там, където си. Просто разбираш, че това е твоето място. Това е Любов.
Знаеш ли, че Любовта е невидима? Невидима, защото тя прави онези малки чудатости за всеки един от нас. Малки вълшебства като това да изпиташ страх, приятен страх да не загубиш тази любов. Да изпиташ благодарност, че имаш тази любов, че правиш някого щастлив всеки ден, чудото да се чувстваш спокоен всеки един ден, защото знаеш, че имаш любов. Споделена, страстна, истинска. Чудото, че никой не знае до кога ще продължи. Уважението към нея и малкото време, което ни дава…
Пред Любовта се немее. В нейно присъствие, седиш тихо. Като се случи влизаш на пръсти и си взимаш един стол и сядаш да я изслушаш, защото тя има много какво да ти каже… Тя ще те научи как да бъдеш себе си, как да се будиш с усмивка всяка сутрин, как да я придърпаш вечер към себе си, за да й е топло. Как да настръхваш под кожата, как да я вдишаш дълбоко. Тя ще промени ритъма на сърцето ти. С нея ще потънеш вдън земя. Тя ще ти помогне да надникнеш на места, на които не си помислял да отидеш. Да разбереш смисъла на човешкото съществуване, а имено – човек да бъде нужен някому. Да се чувстваш необходим и да бързаш за някъде, да носиш нещо за някого. Да знаеш, че те чакат, че не си излишен на този свят. Да знаеш, че ти си целият свят за някого.
Срещал ли си някой, който да те усеща? Някой, който е бръкнал в най – дълбокото и е изкарал най-страшното? Някой, пред когото може да бъдеш себе си. Без страх. Някой, с който може да говориш, може да мълчиш, да крещиш. Някой, чието съществуване там някъде ти е достатъчно. Някой, който е уютен, който е доверие, който е там. Знаеш просто, че го има. И това е всичко. Това е Любов.
Любовта е освобождаваща, а привързаността е контролираща. Именно един от най – красивите моменти е онзи, в който си пуснал цялото си минало и си го оставил там. То вече не ти тежи, няма роля в настоящето ти. Имаш волност и точно тогава можеш да усетиш напълно свободата си. Когато имаш тази Любов. Чиста, неподправена, бурна, взимаща, но повече даваща. Осъзната Любов. Да обичаш като дете – безрезервно, безкористно, отдадено, смело, вселенско, гигантско, наивно. Това е Любов.
Ако си влюбен в силна личност, ти си богат. Защото това е едно от най – емоционално задоволяващите, умствено стимулиращи и духовно поучителни преживявания в нашия живот. Да обичаш силен мъж или жена е подарък, който никога не трябва да бъде изхвърлян, а трябва да се приеме с всичките му така наречени „несъвършенства“. Такава Любов е рядък скъпоценен камък, съществуващ в ограничени количества. Да се влюбиш в човек със силни морални устои, непоколебимо поведение и емоционална сила е достойна емоционална инвестиция с безкрайна възвращаемост.
Да си човек поначало е болест, която изисква малко упойка. А доста често в живота, твоята отрова е твоето лекарство. И единственият начин да се излекуваш е да се довериш. Всъщност Любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме живи. Любовта е извисяване на обикновеното до необикновено.
Любов е, когато ароматът на даден човек пробужда приятни спомени и подсъзнателно изпитваш сигурност в негово присъствие. Любов е , когато има смисъл в историята ви. Когато има поука, когато има болка, когато има истина. Любов е да трупаш, докато даваш. И така, както няма по-хубав секс от непланирания, няма по-истинска Любов от тази, от която бягаш. Точно тази, която е най- силното, емоционално и болезнено изживяване до момента. На моменти даже нетърпима. В крайна сметка, за дълго винаги остава само това, което трогва сърцето на хората.
Нали се сещаш за онези моменти, които знаеш, че ще помниш цял живот, още докато се случват? Това е Любов. През повечето време тя не се нуждае от думи. Усещаш я. И винаги можеш да намериш причина да се откажеш или изплашиш от нея, но ако не го направиш, можеш да останеш там и да бъдеш щастлив. В крайна сметка щастието е умението да надхитриш съдбата, защото животът изначало не е предназначен да бъде лесен. Хубаво би било да уважаваме трудностите, защото те са безкрайно градивни. А и „трудността“ опира основно до нагласите ни. Трябва да имаме силата да променяме нагласите си, за да посрещаме Любовта и „трудността“ й с отворени обятия.
Нека не забравяме, че няма пряк път към щастието. Препятствия винаги ще има в Любовта, тъй като идва момент, в който тя трябва да бъде „проверена“. И ако свържеш точките от миналото, ще разбереш, че всички събития са част от някаква цел. Някакъв по-голям план за теб и твоята Любов. Разбира се, че няма нищо случайно. Единственото, което му трябва на един човек да бъде щастлив (освен здраве) е вечер – любов, сутрин – уважение.
Да обичаш означава да обичаш човекът такъв, какъвто е и какъвто ще стане, докато минава през живота. Да даваш, без да искаш. Като кажеш, че ще се обадиш – да се обадиш. Като кажеш, че ще дойдеш – да отидеш. Да те има. Да оставиш всичко да ти се случва – любовта и тъгата. Да ги прегърнеш и да знаеш, че ще мине.
Няма по-хубаво нещо от това, да обичаш някого, който те обича и уважава също толкова. И никой не трябва да бъде идеален, за да бъде обичан. Това е толкова погрешно и отровно за самата Любов. Няма идеални хора, няма идеални Любови и така трябва да бъде. Самите „несъвършенства“ са красотата на всяка история и именно те липсват след това. Трите най-трудни неща в този живот са да се довериш, да простиш и да продължиш. В живота на всеки трябва да има постоянни и временни неща. Нека временни са трудностите, а постоянна да бъде Любовта, ръка за ръка.
Любов има всяка смислена жена с опит, която носи белезите на миналото си. И всеки смислен мъж с опит, който носи тревогите за бъдещето. Но Любовта е сега. И не е толкова важно колко силно може да те обича един човек, а колко дълго. В първата любов човек търси съвършенството. В последната – истината.
Всеки има някого, когoто няма… И всеки копнее да докосне някого, особено, когато го е чакал твърде дълго време. Добри мисли, добри думи, добри дела – това е Любовта.
Изчезни в човека, който обичаш. Отпусни се. Прости и помисли…
Добре, че грешим, за да разберем кой ни обича. Добре, че прощаваме, за да разберем кого обичаме ние.
Много думи разпилях. Късах струни с глас…
'Обичайте навреме.
След време, няма време.'
Сузана Башева